Спомени в пътеводител на мечтател

Днес си спомних, че искам да се върна в своето бъдеще. После разбрах, че го имам и че го нямам същевременно. Всъщност бях загубил пътеката за заръщане. Притежавах само своето минало – не напълно. Понякога всичко е тъй обикновено. Не сме длъжни да предизвикваме себе си, да превръщаме всекидневно някоя своя посока във фантастична пътека – в нещо, в което наистина да повярваме. Но все пак: не загубвай пътеката, вярвай в следите от стъпки! Дори и в тъмно да вървиш, не забравяй – в разсъмването има безбрежност, където хоризонтите следват един след друг. И макар да знаеш това, ще пожелаеш да стигнеш бреговете им. Искам да ти дам няколко хубави думи, за да успееш. „Георги беше живописец, график, правеше стенописи, пишеше поезия. Най-големият, най-добрият от нас. Раним и много деликатен човек, изключителен поет и един от най-добрите рисувачи. Той е даден от Бога” – казва за Георги Трифонов приятелят му Вежди Рашидов.