Обич, а не чудеса

Един млад човек преливал от интересни хрумвания. За да ги изрази, потърсил поезията. Тя не само дала простор на изявите му, но го подтикнала и да се преобразява. Дори да бъде това, което не е. Понякога в този свой стремеж той се провалял. Докато стигнал до извода: Ще правя това, което мога.

Всяко добиване на умения, особено поетични, е пътуване. Но скоростта понякога опасно опиянява. Затова древните творци са открили чувството за мярка. То ни помага както пътните знаци.

След време осъзнаваш не само полезните, но и излишните усилия, които си положил. Този поглед помага да опознаеш себе си, да стигнеш до мъдростта да бъдеш обикновен. Тогава създаваш своите Усмихнати стихове.

Не пропускай приятните неща от живота. Намери време да им се порадваш и в преклонна възраст. За да кажеш: Останалото е тананикане.