Живот като строшено огледало

Алексей Видински (1978-2004) има съдбата на Петя Дубарова – изключително талантлив и отишъл си рано от този свят, само на 26.

„Поетичният глас на рано напусналия ни Алексей Видински заслужава незабрава. Посмъртно издадената му книга „Живот като строшено огледало“ буквално разпада и събира света, отразен в човешкото съзнание. В стиховете му животът е фрагментиран образ – отражение, което не предлага цялост, а множество парчета от цялото, носещи своята истина, болка и светлина. Той говори с чисто човешкото си усещане за крехкостта на идентичността, за неуловимостта на времето, за съкровищницата на паметта и тежестта на самотата. Стиховете му не търсят утеха, а честност – понякога болезнена, понякога спасителна. Алексей Видински разказва за онези моменти, в които човек се разпознава в несъвършенството си, когато смисълът не е даден, а се сглобява бавно от отраженията на преживяното. Поезията му не се чете на един дъх, а се преживява – дума по дума, фрагмент по фрагмент. Също както събираш себе си, отразен в парчета от строшено огледало, знаейки, че единствено любовта може да те направи отново цял.“ - Ива Спиридонова