Животът, гледан отдолу

Вярно, политическият климат се беше подобрил, но за Лилия ходенето по голяма нужда си остана революционен акт. Тя не купуваше тоалетна хартия. Твърде скъпа й беше, предвид жалката пенсийка, която получаваше. Но не това бе същинската причина. За бърсане Лилия използваше творбите на Михаил Шолохов, чиито романи чакаха на купчинка появата на поредния мръсен задник.

Мнението на Лилия за писателските качества на Шолохов беше категорично: за нея сърцераздирателният руснак не струваше и пукната стотинка, не струваха нито соцреалистичното му перо, нито недодяланите му разказни структури, блудкавата му романтика или лицемерното му увлечение по суровия селски бит на неумиращите вдовици и вечно мърлявите украинци. Ямите в книгите на тази мижитурка винаги бяха по два аршина дълбоки, а разстоянието до следващото село – все шестдесет версти; дворовете всякога бяха малки – 40 едва по десетина и половина сажена, но моралът неизменно голям – влюбените никога не се доближаваха един друг на по-малко от сто крачки. Лъжеше, та се късаше – и дори точните мерки не успяваха да прикрият лъжите му.

За Лилия Михаил Александрович беше подлец и измамник, чието творчество заслужаваше да потъне с лайната в тоалетната. Когато запасите от „тоалетна хартия“ се изчерпеха, Лилия закуцукваше като липицанер към площад „Славейков“ – книжното сърце на града – и изкупуваше всичко, което можеше да се намери на старо от писателя на клозетна проза. Борбената Лилия пронизваше с изпитателен поглед всеки, който си свършеше нуждата в нейната къща, и се интересуваше дали се е избърсал добре. Не биваше да се пестят листове. След това завързваше кухненската престилка около кръста си и се захващаше да приготви нова доза еклери, и този път с няколко допълнителни лъжици мазнина към тестото.