Писма от Туве

"Писмото" – така е озаглавен един от ранните разкази на Туве Янсон, публикуван през 1935 година. Последната глава на краткия роман "Честна игра" от 1989 г. носи същото заглавие. Темата и в двата случая е значението на едно писмо – нещо, което е добре известно на Туве Янсон. Тя поддържа активна кореспонденция и пише многобройни и дълги послания на роднини, приятели и любими. В творчеството ѝ писмата изобилстват, и то в най-различни форми – от поклащащи се върху вълните писъмца в бутилки до съобщения и епистоларни разкази. На различни места се пишат, изпращат и четат писма. А на скрина в дневната на муминската къща лежи пролетното писмо на Снусмумрик.

В "Писма от Туве Янсон" сме събрали писма до най-близките ѝ хора – нейните спътници в живота, работата и любовта. Подбрани са измежду няколко големи серии запазена кореспонденция. Обхващат над шест десетилетия – от 1932 г. до 1988 г. – и показват живота и работата на Туве Янсон през годините, погледнати от различни ъгли.

Първите писма са адресирани до семейството ѝ – родителите Сигне Хамарстен-Янсон и Виктор Янсон, както и по-малките ѝ братя Пер-Улув и Ларш. Написани са по време на студентските години на Туве Янсон в Стокхолм и през две по-дълги пътувания в чужбина през 30-те години. Най-ранните писма до семейството се допълват от няколко до приятелката от юношеските години Елисабет Волф, с която Туве Янсон си пише през същия период. Следват три серии от писма, всички започващи през 40-те години – до фотографката Ева Коникоф, писателя Атос Виртанен и режисьорката Вивика Бандлер.

Дългата кореспонденция с графичката Тулики Пиетиле и преводачката Мая Вани започва през 50-те и продължава през следващите десетилетия. Издателят Оке Рунквист и Туве Янсон започват да кореспондират през 60-те и продължават до края на 80-те. Включени са също и серия от писма до майката Сигне Хамарстен-Янсон, написани след смъртта на Виктор Янсон през 1958 година.

Адресатите на всички тези писма са били важни за Туве Янсон като човек, писател и художник и дълго време са ѝ били близки – семейството, разбира се, през целия ѝ живот. Писмата до тях показват различни образи на пишещата писма Туве Янсон в зависимост от това дали пише в ролята на дъщеря, любима или приятелка. Събитията и лицата са описани по различни начини според получателя и им е поставен различен акцент. В текста често звучи и гласът на самия адресат. Но за Туве Янсон писането на писма е и начин да се доближи до другия, като в разговор: "докато пиша, ти си до мен", се казва в едно писмо до Вивика Бандлер от 1946 година. И на други места откриваме подобни формулировки. "Тулики, нямам търпение да продължа да чета книгата за теб", пише тя на Тулики Пиетиле през лятото на 1956 година.