По-малко е повече. Малкоетажни жилищни структури с висока интензивност на застрояване

"Всеки човек има право на достъп до открити пространства, точно както има право на чиста вода. Всеки човек трябва да може да вижда дърво през прозореца си, да може да седне на пейка в близост до дома си, да може да изведе децата си да поиграят навън или да стигне пеш до парка." - Сър Ричард Роджърс, 02.2010, предговор към „Градове за хората" - Ян Геел (2010)

За много хора животът в индивидуална къща с двор предлага очарование, каквото трудно може да бъде усетено в апартаментното жилище, независимо от неговия комфорт. Непосредствената връзка с природата и усещането за неприкосновеност на личното пространство я правят предпочитана форма на обитаване. Къщата е символ на спокойствието и сигурността на дома. Днес, достъпът до еднофамилната къща е все по-труден за масовия потребител. Градското население драстично се увеличава, а нуждата от жилища става хронична, въпреки постоянното разрастване на жилищните територии.

Уплътняването на градската среда се явява логичен отговор на много от въпросите за повишаване на качеството на обитаване, за подобряване на достъпа до културно и обществено обслужване и за ефикасно използване на вътрешните резерви на селищата. Малкоетажните жилищни структури с висока интензивност на застрояване създават една хуманна среда, в която човек запазва своята идентичност, връзката с природата и способността си да общува с хората. Те постигат баланс между индивидуалното и колективното обитаване и съчетават спокойствието на живота сред зеленина- та на предградията с удобствата на градското жилище.