Леонардо да Винчи - Атле Нес

Книга за Леонардо да Винчи – с нови разкрития относно личността и творчеството му.

Атле Нес разказва вълнуващо и с отговорност към фактите за безграничното въображение и таланта на Леонардо, за раждането на ненадминатите му шедьоври, за непознати неща, свързани с личността и творчеството му. Книгата е богато илюстрирана с шедьоврите на художника, скици на изобретения, анатомични изображения и кодираните бележки на гения, който е пишел огледално (с лявата си ръка, от дясно на ляво).

Незаконен син, роден в малко тосканско село, левичар, хомосексуалист… – тези неща едва ли са осигурявали на Леонардо най-добрите шансове да изгради кариера в Европа от 15. век. Но въпреки това историята на живота му е историята на човек, толкова безумно талантлив, че преодолява всички тези недостатъци и се превръща в най-забележителната личност на Ренесанса. В исторически период на неуредици, смут и бруталност той успява да си осигури позиции в най-знатните дворове на Европа и да си спечели покровители в лицето на най-могъщите владетели.

Невиждан талант и гениален ум се съчетават в това изключително момче, родило се в малкото село Винчи в Тоскана. Впечатлен от дарбата му, баща му го завежда в школата на един от най-признатите художници на Флоренция – Андреа Верокио. Но ученикът бързо надминава учителя си и се превръща във велик художник, изобретател, инженер, архитект, философ и учен.

Да, Леонардо да Винчи е универсален гений. Ръката му рисува ненадминати шедьоври, а умът му прави открития и изобретения, които ще бъдат реализирани векове по-късно. Обществото и техническият прогрес не са достигнали онзи стадий от развитието си, за да могат гениалните идеи на Леонардо да се превърнат в реалност.

Четейки биографията на Атле Нес, тръгнете заедно с Леонардо от двора на Медичите във Флоренция и на Лудовико Сфорца в Милано, за да стигнете до папата в Рим и накрая да видите как той печели приятелството и закрилата на френския крал Франсоа I.

При Верокио Леонардо се запознава с новите идеи на Ренесанса, както интелектуални, така и художествени. Той е талантлив ученик, но никога не успява да си спечели място сред градския елит на живописта. Най-силният човек във Флоренция, Лоренцо де Медичи, никога не му дава достъп до най-престижните поръчки.

Затова около 1482 г. Леонардо решава да потърси признание на север, в Милано. Градът има суров владетел – херцог Лудовико Сфорца, но той е щедър покровител на учени и художници. Младият мъж от Винчи скоро постига ключова позиция в двора на херцога не само като художник, но и заради ненаситната си страст да изследва практически всички области на знанието: инженерство, анатомия, архитектура, геология... В Милано той се запознава с привлекателно, но не добре образовано момче на име Салаи, което ще стане негов придружител през целия му живот. Леонардо рисува за Сфорца портрети и монументални фрески като шедьовъра „Тайната вечеря“.

Но добрата воля на херцога става уязвима на политическите промени. През 1500 г. френските сили превземат града и с династията Сфорца е свършено. Леонардо се завръща във Флоренция, където работи по няколко проекта, включително и за полет като птица във въздуха. Последното е довело до опит един от неговите асистенти да излети от Монте Чечери в планер – и всъщност оцелява! В същото време богат търговец му възлага да нарисува портрет на съпругата му – госпожа (или мона) Лиза. Но мъжът никога няма да се наслади на картината, защото Леонардо никога не я завършва, а когато отново напуска града, я взема със себе си.

След причудлива приумица той служи на безпощадния военачалник Чезаре Борджия и отблизо става свидетел на предателство и на хладнокръвна бруталност. Планира как могат да изместят (!) течението на река Арно, за да ограничат достъпа на Пиза до морето. Влиза в съревнование с младия Микеланджело – да рисуват стенописи на противоположните стени в най-голямата зала на Палацо Векио.

В Рим по поръчка на брата на папата, Джулиано де Медичи, рисува забележителен, еротично зареден портрет на Йоан Кръстител, вероятно използвайки Салаи за свой модел. Едва в наши дни е открита сатирична версия на този портрет – рисунката Въплътеният ангел, изобразяваща същия мъж, но с воал и ерекция.

Младият френски крал Франциск I се възхищава на Леонардо и през есента на 1516 г. му представя имение в Амбоаз, в долината на Лоара, близо до един от кралските замъци. По този начин Леонардо прекарва последните си години във френския двор, като придворен художник. Умира в Амбоаз през 1519 г., далеч от дома, но заобиколен от своето „семейство“, избрана група приятели и сътрудници.

Леонардо оставя след себе си неизброимо количество записки, бележки и скици. В книгата се разказва и за влечението му към младия крадец Салаи, неумението му да изпълни докрай всичко започнато, защото в главата му се е родила нова гениална мисъл. Атле Нес показва на читателите отблизо човека, скрит зад мита за твореца и историческия контекст, в който са създадени шедьоврите на Леонардо.