Краят на играта

Тъй като празнотата е битие от небитуване и без историчност, тя  е езикът,  изцяло  представен  от отмянатана небитието в изграждането на образите.

„Краят на играта“ на Бекет е възхвала на празнотата, като небитие от себеотрицанието

Самият Бекет смята „Краят на играта“ за най-сполучливата си драматична творба, поставяйки я преди знаменитата си пиеса „В очакване на Годо“.

Пророкът на песимизма - големият Самюел Бекет

Навсякъде е сиво, светът се разпада и изчезва, почти е изчезнал. Двама души, недъгав и по-малко недъгав, си говорят в присъствието на още двама недъгави. Каквито може би са всички хора. „Цял живот все същите въпроси, все същите отговори“ - Казва единият. „Вие сте на земята, за това лек няма“ - отвръща другият. И всички чакат да се свърши неопределеното нещо, наречено живот. Самюъл Баркли Бекет (1906-1989) е ирландски драматург, романист и поет, писал на английски и френски език. Удостоен е с Нобелова награда за литература през 1969 година. Интересен факт е, че дава премията си за благотворителност. Много негови произведения са преведени на български, сред които „Мерсие и Камие“, „В очакване на Годо“, „Молой“, „Краят на играта“ и др.