Интермецо

„Интермецо“ е най-зрелият и експериментален роман на Сали Руни досега. Определен е от критиците като „по-мъдър, по-дълбок и по-странен роман“, в който Руни надскача себе си. Той се продава с рекордни тиражи в Ирландия и Великобритания и вече се обсъжда като най-значимото ѝ произведение.

Питър е около трийсетгодишен преуспяващ адвокат в Дъблин. Под привидно стабилната фасада на кариерата си той крие уязвимост – безсъние, тревожност и зависимост от медикаменти. Животът му е белязан от вътрешни колебания и объркани връзки – с първата му любов Силвия и с младата студентка Нейоми. Чрез него романът разработва теми за идентичността, морала и неспособността на съвременния човек да намери баланс между лични желания и социални очаквания.

Айвън е 22-годишен, някогашно дете-чудо на шахмата. Живее по-интуитивно и емоционално, но също търси себе си. Връзката му с 36-годишната Маргарет – зряла жена с различен житейски опит и собствени проблеми – задава въпроси за любовта, разкъсваща ограниченията на възрастта, за естеството на близостта и за границите на традиционните представи.

„Интермецо“ е роман за загубата и начина, по който тя разтърсва основите на идентичността. Но освен тъга и самота тук има и любов, надежда, интимност, която надживява страха. В центъра на романа стои сложността на отношенията между братята – като източник на напрежение и спасение едновременно, въпросите за сексуалността, привързаността и морала в интимните връзки, сблъсъкът между поколения, ценности и лични избори.