Идилии

"Ако в българската литература може да се говори за лирични разкази, и то именно в смисъла, който се дава на поезията, едва ли това качество би могло с по-голямо право да се припише другиму, освен на Петко Тодоров. Неговите тихи, нежни идилии, които отразяват най-нежните нюанси в себе си и рисуват най-тънките и едва доловими ухания на розовото майско утро, са една чиста непримесена лирика, на която липсва само мерената реч. Петко Тодоров е лиричен поет, който носи със себе си упоението на една нежна душа, която живее в блянове, сякаш откъсната от реалния свят."