Сърцето ти нося (в сърцето си го нося)

(не зная кое е в теб дето така затваря така отваря;само нещо в мен успява да схване че гласът на очите ти по-ясно от розата проговаря) никой, даже дъждът, няма толкова малки длани

Едуард Естлин Къмингс е американски поет, един от най-радикално експериментиращите автори на ХХ век. Роден е на 14 октомври 1894 година в Кеймбридж, Масачузетс, и е от онези избраници, завършили Харвард. По време на Първата световна война е шофьор на линейка във Франция. Заради фалшиви обвинения прекарва 3 месеца в лагер. Това преживяване се превръща в основа за автобиографичната му книга "Огромната стая", която излиза през 1922-ра. След края на войната учи изкуство в Париж. Първата му стихосбирка е "Лалета и комини". През 20-те и 30-те години на миналия век живее във Франция и САЩ, като в последствие се установява в Ню Йорк. Други негови творби са: "XVI Поеми" (1925), пиеса в рима и проза (1927), книга с графики и картини, носеща името "ВММБВБ", по началните букви на използваните изразни средства - въглен, мастило, маслени бои, молив и водни бои. Други негови книги са "Ейми" (1933), "Дневник за пътуването му до Съветския съюз", "Събрани стихове" (1938) и др. Стилът на Къмингс се характеризира с типографски неконформизъм (вкл. и името му: Е.Е. Къмингс), игра със синтаксиса, необикновена пунктуация, неологизми, както и заемки от джаза и сленга. Въпреки че, на пръв поглед, в стиховете му има елемент на цинизъм, по същество в тях прозира необикновена лиричност. Скоро на български език беше издаден неговия сборник „Сърцето ти нося (в сърцето си го нося)". Поетът умира на 3 септември, през 1962 г.