Надежда за светлина

В поетичния свят на Дария Манева светлината е повече от основна тема. Тя е дъх, топлина, порив, усещане за живеене. Стъпка след стъпка, глътка по глътка поетесата я преоткрива в книгите: „Дали ще има“ (2009), „Равновесие“ (2012), „По следите на времето“ (2014), „Пътеки“ (2016), „Пулс“ (2017), „Накъде“ (2018), „Възможното“ (2019), „На разсъмване“ (2020).

В стихосбирката на Дария Манева, „Надежда за светлина“, светлината намира нови форми и проявления. Тя неусетно преминава от екзистенциалното към духовното и така читателят се докосва до пулса на самия живот. Светлината е в пърхащата пеперуда, залутана в тъмното; в малката песъчинка, зъзнеща на студения бряг; в блясъка на невъзможно далечната звезда. Тя не е просто контрапункт на мрака – оглеждайки се в грозотата му, става „по-бяла, по-чиста, по-истинска“ („Светлина“). Светлината според поетесата разпилява пъзела на времето с цялата си крехкост и първична невинност. Най-силното й оръжие срещу болката, самотата, безверието е „безкрилата, плаха Надежда“ („Надежда“). Всъщност те, светлината и надеждата, са светлото начало в живота. Поетесата е категорична: „Още пътеки светлеят“ („Още“). Да тръгнем по тях със стиховете от книгата „Надежда за светлина“!