История на българското изобразително изкуство

За разлика от литературната история, досега не е правено подобно изследване на художествения процес в пластичните изкуства – архитектура, скулптура, живопис, графика, декоративно-монументални и приложни изкуства.

„История на българското изобразително изкуство” е ненаписаната книга на големия изкуствовед Кирил Кръстев. Той работи върху нея цял живот, проучванията му се простират върху хиляди страници, но така и не са събрани в едно цялостно изследване. Години след смъртта му това прави Иво Милев, който прочита всички архиви на Кръстев и въз основа на натрупаните материали сглобява цялостната картина на българското изобразително изкуство от древността до края на ХХ век.

Кирил Кръстев (1904-1991) e сред най-ярките фигури в българския художествен живот в продължение на близо седемдесет години. Завършва естествени науки в Софийския университет през 1930 г., а по-късно специализира изобразително изкуство в Париж. Започва като поет, но се утвърждава като есеист, литературен критик, публицист и изкуствовед. Сред най-популярните му книги са „Спомени за културния живот между двете световни войни”, „Пикасо”, „Микеланджело”, „Сирак Скитник” и др.