Внукът на Хемингуей

Деян Енев е добре познат на читателите автор. Тук той отново успява ту тъжно, ту шеговито, но винаги добронамерено да ни разведе със зорко око из нашия делник.

„Вятърът допуши фаса ми и се скри зад ъгъла, в Япония“. Това може да не е хайку, но е от блестящия разказ на Деян Енев „Как се пише хайку“. В нашето ежедневие, ние – изтъкани от достойнства и недостатъци, от благородство и дребни подлости минаваме като слепци край жената на пейката, която може би е лудичка, край детето, болно от самота и неразбиране, край влюбените в кафето на ъгъла. Минаваме така и край самите себе си, и край простата красота на битието. Деян Енев е събрал всичко това в късите си разкази като в една човешка сълза, също както е в автентичното хайку.

Христиана Василева