Песъчинки от спомени

Книгата „Песъчинки от спомени“ на Илия Добрев по странен и талантлив начин обединява в себе си мемоарната белетристика и високо художествената проза. Той се вглежда с освободени от розови очила очи в дните на своето детство, младост и професионална обреченост и между редовете му с невероятна точност почват да трептят социалните пулсации от времето, което авторът се опитва да вкара в малките пространства на почти импресионистично въздействащите ни описания на хора, събития и места от живота му. Книгата му е изпълнена с истински, а не мними, реални, а не измислени жизнени ситуации. Присъствието на снимките в книгата със своята неподправена документалност само допринасят за осъществяването на по-пряка връзка с лицето на автора в неговите две разновидности - човекът и актьорът с маските на своите герои. Последните няколко разказа навлизат в сложните лабиринти на изкуството на театъра и киното. Появяват се имена на актьори и заглавия на филми, които са останали в паметта на много хора не само от поколението на автора. Филми, които са ги радвали и оцветявали със своята неподражаема художествена същност тяхното ежедневие. „Мигове с Методи“ и „Телеграма от Учителя“ са откровена изповед на ученика пред учителя, пред човека, повел в началото автора по стръмните и изискващи всеотдайност пътеки на изкуството, на което той ще посвети целия си съзнателен живот.