Гео Милев и изкуството

Двуезично издание на български и английски език.

„Идеята за това издание дойде от Фондация „Гео Милев“, а готовност да я осъществи изрази издателство „Захарий Стоянов“. Приех предложението с признателност. От двайсет години имам изследователски интереси в полето на модернизма. Естествено те са фокусирани върху личността и делото на Гео Милев – безспорно най-ярката фигура на модернистичното движение в България в неговата пикова фаза – годините след Първата световна война. Текстовете, събрани в този том, са писани и публикувани в различни издания. Тук те са дадени в хронологичен ред. Моля читателя да ме извини за известни частични, макар и не буквални, повторения. Отстраняването им би нарушило самостойността на отделните материали, а с това и техния смисъл. Позволила съм си да съкратя само един от вариантите на темата „Художниците от кръга на Гео Милев“ в полза на последната публикация, допълнена и разширена с резултатите от новите проучвания. В цялост текстовете изявяват моите изследвания и моята позиция по проблемите на българския модернизъм и творчеството на Гео Милев, както и приноса ми в тази научна област. Първоначално задачата беше да проуча и публикувам художническото наследство на Гео Милев. Дотогава бяха печатани само ранните му детски и юношески рисунки, частично автопортретите, при това без необходимия коментар. В процеса на работата за първи път бяха описани, атрибутирани и коментирани всички запазени творби на поета. Особен акцент беше поставен на зрелите му работи, синхронни и съзвучни на поетичните му произведения. Така днес ние го виждаме не само като апологет и мотор на българския модернизъм, но като участник и с художническите си опити в това движение. Друга важна страна от моята изследователска програма беше очертаването на кръга художници – съратници и сподвижници – на Гео Милев в онзи кратък, но звезден миг за българската духовност и свобода. Тази задача – сама по себе си нова като проучвания и осмисляне на ранното творчество на много различни автори, някои съвсем забравени и неизвестни, други изглеждащи досега далечни и несъпоставими. Очерта се интересен художествен и документален материал, който направи възможно достатъчно обективното коментиране на проблема за българския модернизъм/авангардизъм в неговия върхов период в следвоенните години. Резултатите получиха обществен отзвук по време на голямата изложба „Гео Милев и българският модернизъм“, организирана по повод 110-тата годишнина от рождението на поета. Така една вълнуваща страница от историята на българското изкуство стана достояние на културната ни публика. Нещо повече. Тя ни дава право да участваме в общоевропейския дебат за модернизма през първата половина на XX век. С това ние изпълняваме едно неписано завещание на самия Гео Милев – този забележителен „български гражданин на света“. Събрани в едно, издадени днес, тези текстове добиват нов смисъл, а най-вече – нов адресат. За изминалите години ново поколение се вля в българския обществен и художествен живот. Именно към тези връстници на пламенния и останал вечно млад Гео Милев са насочени нашите мисли и надежди.“ – Ружа Маринска