Галерия от светове

Романът е писан от жена за жена и е проява на женското възприемане за света. Героинята е млада жена, която след развода със съпруга си, заможен руснак, остава да живее в неговата галерия в София. Чрез изкуството тя се опитва да намери себе си, смятайки, че така може да запълни празнотата в живота си. Чрез различните образи героинята нарцистично се оглежда като в огледало и така проумява смисъла на всеки спомен и на всяка несполука, като ги превръща в потенциал за оцеляване и метаморфоза. Отвореният край създава предпоставка за още метаморфози извън текста и сюжета, които неизбежно остават за читателя.