Мраз

„През всичките тези години си задавахме въпроса как ли ще изглежда Новото. Ето го, така изглежда.“ — Ингеборг Бахман за „Мраз“.

„Романът „Мраз“ е разположен в преддверието на пъкъла, от което — също като в най-тежките кошмарни съновидения — няма измъкване.“ — Карл Цукмайер.

„Със своя роман „Мраз“ Томас Бернхард буквално смрази и читатели, и критици, и общество преди повече от половин век. Днес обаче нечуваните дотогава гневни думи на художника Щраух са неотменна част от всяка публична дискусия. Не е нужно да ги записва студент, изпратен за целта в затънтен кът на Алпите — за тази цел съществува интернет. Но за разлика от избълваното там „Мраз“ е голяма литература.“ — Паул Яндл.

Томас Бернхард (1931-1989) е един от най-скандалните съвременни автори на Австрия. Международната литературна критика го нарича “екзистенциален клоун”, “зловещ пророк”, “иронично обсебен архангел”, “алпийски Бекет” и дори “пророк на безсмислието”. Томас Бернхард се изявява като един от най-яростните критици на родната си Австрия и отказва редица престижни литературни отличия. Учил музика, работил като журналист, а след това и като писател, той е добре познат на читателите със своеобразния си стил, с провокативния си поглед към света, със съчетаването на мрачни, разрушителни страсти с остроумна закачка и рядко, но все пак, с радостта от живота. „Какво говорят за мен хората?“ – попита той. – „Че съм идиот ли? Какво говорят хората?“ С това мото Томас Бернхард въвежда читателя в „Мраз“ – роман, с който големият австрийски писател започва пътя си към висините на литературата. Определят го като метафора за духовната и душевна студенина, като човекознание в арктически условия. От първата до последната си страница той е суров, ръбат, депресиращ - и тъкмо затова е толкова убедителен в критиката си на една псевдоидилия. В него се запознаваме не толкова с ексцентричния художник Щраух – който в крайна сметка налага властта си над студента, изпратен да го наблюдава сред австрийските Алпи, – колкото с един неподправен Бернхард. И тъкмо защото в романа почти липсва хумористично оцветеният стил от късните му творби, неприязънта към околния свят се стоварва върху читателя без никакви задръжки. Мразът в него се умъртвява с мраз, мракът – с мрак. И все пак да не забравяме, че разказва майсторът на хиперболата ...