От другата страна на вятъра

АКО МИ КАЖЕТЕ, че си измислям този свят, какво от туй. Нали така успявам да живея. * * * ЗАРАДИ Заради самия живот. Заради топлината, която излъхва отвсякъде. Заради ръката ти. За цветята напиращи, вкуса на плода. Заради ръката ти. За нашето учестено дишане. Заради самия живот. Ето, мъглиста планина, път серпантинен, змийче по средата, облаци, облаци, изгряващ вятър. Заради ръката ти. За мекотата на отминаването, неговата постепенност, кожата. Заради ръката ти. Може би искам да продължи или не вярвам. Може би си отиде или съхранено свещука: отредено легло, слънце на двора, очи, уморени от скитане… Все пак – заради самия живот. 2005 * * * КАКВО СЕ ИСКА На Веселина Василева Иска се спокойствие. И да вали дъжд. Да си ходил на плажа. Вълната да е грабнала кърпата ти. Да е направила буря. И ями. Да са викали гларуси. Сякаш потъва корабът. Или ти. Иска се червено цвете. Черна котка с бяло на носа. Съдче, от което пие. Полека се иска. Тишина в къщата на Мери. Телефон и приятели. Вечеря. Смях. Далечен близък любим. Далечно близко дете. Книга. И гъвкава привечер. 2011