От облак на облак

Сборник с разкази, непретенциозно написани за разтуха според самия автор. Стилово представляват умилително-сантиментална препратка към литературния сказ от времето на социализма.

Роден в дълбините на миналия век, авторът решил в юношеството си да стане велик писател и написал речта, която щял да произнесе при получаването на Нобеловата премия. Нобеловата премия още не е получена, но признава, че не се е напъвал много. Напоследък личните му отношения станали по-тъмни и сложни от литературните – увлякъл се в дама със солидно обществено положение, бивш старши сержант от армията. Посреща я с много светлина в мансардата си; без светлина ще я загуби дори на немногобройните си кубически метри – тя е по-черна от нощта. Засега гледа само към бъдещето, защото колкото и да гледа към миналото, от него нищо не може да изскочи.

И доколкото г-н Бранев определя разказите си като „четива за между две гари“, сигурно за тях ще има доста пътници.