Пет приказки

Книжката съдържа пет приказки на българският класик Валери Петров.

Откъс от „Бяла приказка“:

„Скок! Скок! Скок! - еленчето вече стигнало до полянката, надникнало зад една пряспа и кого видяло? Видяло Ванчо от III "В" клас. Той носел ските си на рамо. Спрял се, свалил раницата си и се навел да ги слага. Но докато си ги слагал, раницата се размърдала зад гърба му и почнала да се отдалечава.

— Стой мирно! - казал ѝ Ванчо. И раницата се спряла на място. — Ще се спусна веднъж и ще се върна. Разбра ли? И раницата закимала, че е разбрала. — И тогава ще те покажа на всички. И раницата заподскачала радостно. А Ванчо се плъзнал надолу със ските и изчезнал зад боровете. Но едва изчезнал, раницата започнала да се търкаля, да издава някакви звуци, докато най-сетне се разтворила и от нея изскочило... Какво? Едно коте! Но какво коте? - пита се. Ужасно разрошено и ядосано! Истинско чудовище! Котето се отърсило, извикало подигравателно: — Сбогом, Ванчо! Много ти здраве! И тръгнало към гората, пеейки: Да те щипе, да те скуби, да ти сипе думи груби! О, тежка, о, тежка съдба котешка! Мяу! Да те мята, да те мачка, да те смята за играчка! О, тежка, о, тежка съдба котешка! Мяу!“