Татко

33 стиха на (за)минаване; 10 разказа с посвещения; 11 Canti Dei Morti.

Книга за изпращането и оставането, за четирите посоки на света N-E-W-S, които могат да бъдат прочетени като новина, но и като S-E-W-N (пришит - на английски) за W-E-N-S (желание - на датски), за голобрадите ангели и брадатите герои, които се бръснат, като ги качат на небето - тази пета посока на света, понеже там е чисто и светло, за бабите и за дядовците, които са били майки и бащи, а преди това момичета и момчета, за страховете ни и надмогването им, защото Колумб не може да умре... "Колумб не може да умре!" - продължават да викат децата в последния ред на тази трагична и светла книга, защото как да видиш светлината на отвъдното, ако не си напуснал мрака на отсамното...

"Казват: през смъртта се минава по-лесно, ако си представим, че е ново раждане в неизвестен за нас свят, който ни предстои да откриваме..."

"Може би, ако прехвърлиш 60-те, иде време за горест.Тази книга е писана след допира до смъртта, отвъд. Колко близо са родилният вик и оплакването.От тях се ражда музиката.И всичко идва по местата си.Мисля, че онова memento mori е съкратено от опознай смъртта, за да я помниш.Само хората се задържат дълго до покойника.Само те остават в стаята му с последни снимки, чаша, хапчета, безсъние.Тази книга е опит за опознаване на смъртта."

Антон Баев