Емил Стойчев - Живот, творчество, апогей

На 26 юни т.г. се навършиха 90 години от рождението на големия български художник Емил Стойчев. В чест на Празника от печат излезе биографично-монографичната книга „ЕМИЛ СТОЙЧЕВ. Живот. Творчество. Апогей.“, с автор Валерий Д. Пощаров (Издателство „Кавалет“ 2025 г.).

Както споделя В. Пощаров, това е една дълго узрявала във времето идея, чиято реализация идва закономерно с апогея в творчеството на именития ни художник. Почти 40-годишното житейско и творческо приятелство на автора с Емил Стойчев му дават възможност не само да следи развитието на художника, но и да се доближи до неговата човешка същност. В началото на новото столетие Пощаров публикува есеистични текстове и критическа студия за художника. Назрял е денят и часът, когато да се сложи началото на тази книга.

Ето какво споделя в увода авторът:

„Това не е биография-роман, така познат ни от световните издания за велики артисти. Същността на книгата е в паралелните полоси: Живот – Творчество. Как времето, събитията и личната съдба обуславят развитието и израстването на един художник. С подобна книга коректно се елиминират сгрешени дати и факти, както и неверни митологеми. Очертава се недвусмислено авторовата философия за същността на творчеството му, с което се избягват погрешни интерпретации. Другата голяма цел на книгата е: да се доближим, доколкото художникът ни позволи, до Човека Емил Стойчев, да разберем, че тази иначе енигматична личност, не е чужда на земните радости, на веселието с приятели и близки, на македонските песни и хубавото узо. Артистът е с пословично чувство за хумор и разказва за анекдотични случки, в които участва или сам сътворява.

През пролетта на 2023 г. започнахме да си насрочваме сеанси, в които аз записвах казаното от художника. Постепенно ателието се превърна в изповедалня. Всъщност, един цял живот Емил Стойчев беше изповядвал себе си тук, пред олтара на статива и с четка в ръка. Но сега трябваше да „разлисти“ живота си и да разсъблече душата си. Не си въобразявах, че аз съм изповедникът. В моменти на нескрита емоционалност и вълнение на артиста се чувствах като натрапник, скрит зад паравана, и се боях да не наруша сакралността на миговете. Знаех, че Емил Стойчев разговаря не с мен, а с Оня, когото той винаги и без думи посочва с пръст към небето.“