Земята на големите грешки

Поезията на Катерина Василева не прави компромиси нито с личната, нито с обществената съвест, гласът ѝ е отчетливо силен и безпокоен. Човекът в тези стихотворения приема участта да бъде „фуния за световната болка“ и помни, че децата, също като таралежите, се раждат без бодли. Въпреки това авторката търпеливо отглежда увереността, че семената на надеждата и обичта са засети в нас. И ще покълнат. „Земята на големите грешки“ е от онези запомнящи се дебютни книги, които оставят следа в литературната ни памет.