Е. Поезия

"Кратка книжка, която задълго задържа вниманието ми: Със свободата си. Да Е и да пише: не се вплитам в навалицата. Да не се интересува как текстовете ѝ ще бъдат четени: стихотворения или реплики в писъмца до... До когото трябва. До нас. До себе си. Свободно да заиграва: с местоимения вместо имена, с чувства и надмогвания, със всяка вътрешна ситуация (външните обстоятелства са обикновени, нечии чужди игри. Това, което Е). Разбиране, несуетност, кураж. Ми бодливи думите отвързани, сянката ми непревита. Браво Светла!" Екатерина Йосифова