Дневник на Корабокрушенеца

„Дневник на Корабокрушенеца“ продължава характерните мотиви от лириката на Антон Баев, която гради поетически свят върху митологични и исторически пластове, търсейки необичайни връзки между минало и сегашно, между епос и лирика. Книгата е антология, която продължава неособено богатата традиция на антологичното писане в българската литература от Пенчо Славейков насам. Търсенето на междутекстови смисли в самата книга, както и между нея и предишните стихотворни книги на Антон Баев, е не просто завършен поетически свят, а поетически свят, който открива смислите си, за да ги отхвърли и ги потърси наново – през други нови (или изскочили стари) текстове. Историчното и митологичното в книгата са с най-широки времеви и пространствени измерения; скачането от едно в друго време, от един поетически талвег в друг е характерен почерк на авторовия стил.