Степени на самотата

Миле Стоич е едновременно хърватски и босненско-херцеговински, а като поет на нашия красив, с много имена език, той със сигурност е южнославянски писател. Но според ясния печат на самота, песимизъм, меланхолия и носталгия, според ерудицията и езиковото майсторство, според читателския и писателския опит и накрая, според изгнаническата си участ, несъмнено средноевропейски писател.

— Валериян Жуйо

Миле Стоич е поет, който непрекъснато се опитва да каже на света истината, да я разкрие, да я спаси и хармонизира, но също така и поет, който дълбоко осъзнава безсмислието на това усилие, защото пътят към крайната истина всъщност не съществува. За него поезията е преди всичко пространство на изповед, свидетелство и история.

— Крешмир Багич

МИЛЕ СТОИЧ (1955, Драгичина, Босна и Херцеговина) завършва философския факултет в Сараево, след което работи като редактор и вестникар. По време на войната в Босна и Херцеговина е принуден да емигрира. Преподава във Виенския университет. През 2005 г. се Завръща в Сараево, където днес живее и работи. Миле Стоич е автор на повече от тридесет книги с поезия, проза и есеистика. Носител е на редица литературни награди. На литературния фестивал Croatia Rediviva през 2019 г. е удостоен с маслинов венец за цялостно творчество. Негови творби са преведени на множество европейски езици. На българските читатели е известен със стихосбирката Небесен пансион, издадена от „Панорама" през 2011 г. През последното десетилетие публикува стихосбирките Това, кoeтo остана от нас и Ще дойдат други, а през 2021 г. представи своята поезия в том със събрани стихотворения под заглавие Музи и Еринии.