Декемврийски рози

Това е една фиктивна история основана на реални постижения на генната технология, както и на биографични мотиви от живота на Марлене Дитрих. Така са представени с много ирония възможни и невъзможни желания и реалности. При това се търси отговор на въпроса дали нещо може да бъде полезно или не. Напълно неочаквано един на пръв поглед „перфектно клониран мит” не се подчинява на това деление. Дали причина за това са гените, или просто човешкото отношение към манипулацията? Това е първият драматургичен текст на Иза Хохгернер, който показва как мечтите и спомените определят действията и поведението. Когато те се сблъскват помежду си, това води до решения, създаващи верижна реакция от неочаквани събития.

Цитат от пиесата: ПРОФЕСОРА: Всичко щеше да функционира добре, но винаги се случва нещо неочаквано. Нещо неочаквано, непредвидимо или изненадващо! В действителност аз имам само прозрения. Прозрения, които понякога на следващия ден вече не са верни. Но никой не се интересува от моите знания. Резултати, резултати, всички искат само резултати! – Но няма, аз нямам категорични резултати.