Скъпи брат. Борис Георгиев от Варна. Писма, дневници, статии

Книгата е възможност за вълнуващо пътуване през времето с възкресените духовни послания от слово и образ, които ни е оставил „Пастирът на мечтите“, както неговите съвременници назовават художника Борис Георгиев от Варна.

„Да изследвам и популяризирам творчеството на Борис Георгиев от Варна за мен се превърна в мисия, на която посветих много години от живота си…“ В „Скъпи Брат“ е събрано, преведено и систематизирано епистоларното наследство на Борис Георгиев от Варна. В сборника са включени текстове от дневниците на художника в хронология по декади, в които той рядко описва битието на своя живот, но акцентира върху професионални и житейски събития. Обичайно Георгиев прави това и в кореспонденцията си, при общуване с духовно родствени нему хора, с които го свързват приятелството и общото етично отношение към живота, по-скоро идеалистично и религиозно, отколкото материално-битово. Ранните писма са обикновено на пощенски картички от времето на заминаването му в Одеса до преселването му в Трентинските алпи като свободен художник. Особено любопитни са текстовете, свързани с обучението му в Баварската кралска академия в Мюнхен, първите му „поклоннически“ пътувания в Европа и Северна Африка, когато формира своя творчески мироглед и философия, изучава езици и придобива житейски опитности. В писмата си Георгиев никога не иска помощ или подкрепа под каквато и да е форма. Той счита себе си за „Самотен странник по света“, който опознава живота с неговите най-трудни страни, но мисията му е да извисява духовно хората, да ги подкрепя в стремежите им към хармонично общуване с ближните им и с заобикалящия ги свят на природата и Космоса. Убеден в етичната роля на изкуството, той се стреми да свързва емоционално хората в общото колективно преживяване при духовното съприкосновение с красотата и добротата. В кореспонденцията си със своето семейство показва изключителната си привързаност към своите близки, стигаща до самоотверженост. Редовете, посветени на неговата по-малка сестра Катя, за която той се грижи, синовната му нежност към родителите му, към неговия брат и сестра, са пример за родственото чувство на обич в семейството, дълбоко залегнало в патриархалния бит на българина. Това свое чувство той пренася и към своите близки приятели, към които се обръща по християнски в писмата си със Скъпи Брат или Сестра. Особено интересни са писмата и дневникът на сестра му Катя, която умира 19-годишна във Флоренция. Нейните стихове, записките и кореспондецията й на руски, италиански, френски и български език говорят за вроден интелект и талант, нежна чувствителност и духовна чистота. В писмата намираме описания и смислов анализ на неговите произведения, особено онези, които изразяват неговата философия в изкуството. Той сам пише хронология на изкуството си и дава тълкувание и оценка на творбите си, обяснява целите си. Смята, че неговото развитие на творец е достигнало до онази степен на професионализъм и съвършенство, когато не се нуждае от оценките и критиката на случайни критици. Чрез словото изкуството му получава мисия… Борис Георгиев не вярва в смъртта и затова гледа идеалистично на човешкото братство като на братство, родено и живеещо в духа – то ще продължи и тогава, когато хората напуснат земното измерение на живота. Така и става. Тази книга, събрала мислите и чувствата на един голям художник, философ, естет и мистик, свидетелства за това. Самата аз събрах всичко, до което съдбата ми даде възможност да се докосна и да проуча. Работих по книгата с цялото си смирение, давам своята дан от живота и времето си, за да не бъде забравено едно голямо творческо дело.“ Пламена Димитрова-Рачева