Танцови представи и артистични предпочитания

През последните двайсет години събирах хаотично доста материали, публикувани в специализирани списания и книги ла танц, излизали след 1960 г. Срещите ми с артисти като Луиз Бедард, Ксавие лъо Роа, Дейвид Замбрано, Джорди Кортес Молина, както и с по-старото поколение хореографи и танцъори като Ана Халприн, Мърс Кънингам, Лиза Нелсън и други, насочиха моето внимание към един по-деликатен поглед и аналитичен подход към танца. Разбирането ми за това какво е танц непрекъснато се променяше. Неговото разнообразие от техники и методи ме макара да се заема с настоящата книга. Въпреки че през раните си години на обучение изучавах класически танц, сблъсквайки се по-късно практически с модерни танцови техники, започнах да уважавам различността, индивидуалността, особеното, кривото, а в последно време даже и "непрофесионалното". Настоящата книга има за цел да запознае читателя с многообразието от артистични предпочитания или дори да промени консервативните ни автоматични представи за танц. Веднага след димпломирането си в Националното хореографско училище в София имах възможност да преподавам. Работих предимно с драматични артисти, които имаха интерес към физическо изразяване и уважаваха тялото и неговия потенциал. Започнах да преподавам, като смесвах всякаква информация и техники, и като че ли "мутирах", непрекъснато експериментирайки с различни сценични форми, техники и методи, за да мога по-късно да филтрирам наученото и подредя информацията. Оформи се безкраен пъзел от предпочитания за танц, лични интерпретации и представи. Не беше лесно да се убедят по-консервативните, че нещо може да се направи и по друг начин. Интуицията беше единствената ми защита в началото. 11остепенно натрупах познания и практика, които се реализираха в различни представления, представяни в пространствана болници, фоайета и коридори, понякога нелегално приютени от приятели и симпатизанти. Оказах се без постоянна работа, но свободна да върша това, което ми харесваше. Постепенно се оформиха "два лагера" - на тези, които искаха да променят системите, и тези, които използваха системите, като ги повтаряха до втръсване. Създаването на митове и легенди е много по-лесно от развалянето им. Все още имам усещането, че историята ни дължи обяснения. И ние сме тези, които трябва да преразгледаме фактите отново. В моите текстове и в преводите, които направихме заедно с Ангелина Георгиева и Мирослава Мариянова, ще намерите откровения за танцови предпочитания, артистични представи, критики на автори, анализи и обяснения на танцови практици и теоретици, допринесли за развитието на модерния и съвременен танц в Америка и Европа. Текстовете не са подредени хронологично, нито претендират за изчерпателност, по-скоро насочват вниманието към детайли и специфични моменти, довели до значителни промени. Книгата включва част от личните ми архиви, събирани след 1985 г. Работата ми по подготовката и издаването й продължи повече от две години, надявам се, за вас - читателите, тя да е повод за размишления, споделяне на знания и оценяване на направеното от другите. Смятам, че всяко лично мнение има значение за общата история, която градим съзнателно или несъзнателно всеки ден. Единственото, което ми принадлежи е моето тяло. Желанията ми често изневеряват на разума, съзнанието ми излиза извън пределите на очакваното, а действията ми често са извън контрол. Единственото, което винаги е с мен, е моето тяло. Такова, каквото е. Понякога живо и красиво, понякога отмаляло и грозно. Но аз го обичам и никога не мога да му изневеря. Танцът, който ми отне и даде толкова много. Посвещавам този труд на баща ми, който не можа да види нито един мой танц. Галина Борисова