Хроники на безвремието

Авторът размишлява как старите хора често си спомнят младостта си като хубаво време, дори ако е било по време на война, защото са били млади и всичко им е изглеждало възможно. Неговите хроники разказват за паметни събития по време на тоталитаризма, които го разтърсват и го срещат със значими културни фигури като Тончо Жечев, Генчо Стоев, Радой Ралин, Борис Димовски, Веселин Йосифов и други. Тези хора са пробили 'безвремието' и някои буквално са надраснали времето си. Основното са 'безплатните уроци', които те му дават, когато е бил самонадеян младеж.