Децата на дивите гъски

Отдавна не бях се наслаждавал до смях и сълзи на толкова прекрасна, изчистена и богата на метафори проза. Със сборника си с разкази Любомир Йорданов е като едно последно дете, донесено от дивите гъски, което ни въздига с тях в небесата - от Дунав до Балкана, от Лом до Ком - с общочовешките сънища, радости и болки на тоя, обречен от житейско вълшебство Северозападен край.

Разказите звучат класически - от повсеместната дива битовост до поетичната възвишеност. Мнозина обичат словото, но то обича малцина и Любо Йорданов е един от тях. Доказал го е като поет, за сега го доказва и като разказвач!

Емил Андреев