Канон и стил в архитектурата

Канон и стил в архитектурата – кое е по-общото, кое е по-обхватното от двете понятия? Каква е тяхната диалектическа взаимообвързаност и как те взаимодействат? Възможен ли е нов поглед към историческите архитектурни явления, който има за цел не само тяхното хронологическо подреждане, но и тяхната обективна оценка като прогресивно-иновативни или ретроградни?

Архитектурата не е само материалната, видима форма, но и вложените в нея идеи и съдържание. Тя е изкуството, което отразява в най-голяма степен идеологическите парадигми на обществения строй или епохата, в която е създавано. Ето защо паметниците от миналото са може би най-важното свидетелство за процесите и настроенията както в обществото, така и в личността на конкретния творец, вписващи се в идеологическия императив на стила (или канона), или обратното – противопоставящи се на обективния ход на развитието.

Част от въпросите, които книгата на д-р арх. Вихрен Бакърджиев търси отговори:

• Какво трябва да знае днес един съвременен практикуващ архитект за историята на своя занаят – строителното изкуство?
• Какво е за нас днес архитектурата?
• Какво е тя за тези, които я създават?
• А за тези, които я обитават и възприемат със сетивата си?
• Кое трябва днес да доминира – технологиите, функционалността или художественият изказ?
• А как е било в миналото?
• Как в наши дни се осъществява синтезът с другите изкуства?
• Как техническото (инженерно) познание трябва да взаимодейства с чисто художествения процес на пространствено конструиране?
• Как се e развивала самата архитектура в художествен и инженерно-технически аспект и какви промени предизвиква това развитие в професионалния профил на тези, които са призвани да я творят?

Д-р арх. Вихрен Бакърджиев е главен асистент в катедра „История и теория“ на Архитектурния факултет в Университета по архитектура, строителство и геодезия в София, където преподава „Основи на проектирането“ и „Изобразителни средства“ в архитектурата. Той е практикуващ архитект, автор на множество реализирани сгради и градоустройствени разработки в Русе и София. От 2003 г. до днес е лектор в дисциплината „Съвременни явления в архитектурата“. През 2010 г. защитава докторска дисертация на тема „Рационалност и експресия в германската архитектура от периода на модернизма“. От 2019 г. е лектор и в дисциплината „История на архитектурата на XIX и XX век“. През 2003 г. излиза от печат преводната му книга „Тенденции в съвременната архитектура“ с автор Ян Цейка. Автор е на повече от 20 научни публикации в специализирани архитектурни издания.