Българи в италианските академии за изящни изкуства (1878-1944)

Обект на изследването "Българи в италианските академии за изящни изкуства (1878-1944)" са българите, които са учили, специализирали и посещавали италианските художествени академии в периода от 1878 до 1944 г. Основен предмет на изследването са запазените документи в архивите на Флорентинската академия, академия Албертина в Торино, академия Брера в Милано и Венецианската академия. Освен архивите на италианските академии предмет на изследването са архивът на Венецианското биенале, частни архиви в Италия (Р. Дюлгеров, Фондация Села, Фондация Пиаченца, Фондация Анигони) и България. Цел на изследването е да се проучат запазените главни (матрикулни) книги на италианските академии, до които може да се получи достъп и да се извадят всички български имена на художници, които са се обучавали там. В първа, втора и трета глава на дисертационния труд се разглеждат най-големите италиански академии – Флорентинската академия, академия Албертина в Торино, академия Брера в Милано и Венецианската академия. Те запознават с открития нов масив от документиран материал, отнасящ се до българските художници, посещавали съответната академия. В дисертацията липсва информация от Академията за изящни изкуства в Рим. В дисертационния труд са включени всички български художници, чиито имена фигурират в запазените документи на изследваните архиви. Описани са намерените биографични данни за тях, изучаваните предмети, получените награди и поощрения. Четвърта глава заема особено място в дисертацията и е наречена Българо-италиански културни диалози през първата половина на 20 в. Тя има за цел да запознае читателя с непознати, но интересни художнически истории и да представи нови гледни точки на вече изградените творчески портрети на български художници. В нея се дискутират шест конкретни теми, разработени в дълбочина. Първата от тях разкрива личността на художника Иван Маринов (1877-1941) и запазеното негово творчество, непознато до сега на научната общност. Обект на втората тема е неизвестен период от живота и връзките на известния български художник Борис Георгиев (1888-1961) със старата и многоуважавана пиемонтска фамилия Села от гр. Биела, Италия. Третата тема запознава с няколко произведения на художника-архитект Николай Дюлгеров, със снимки и документи, които са от архива на сина му Радослав Дюлгеров. Предмет на последните три теми в Четвърта глава са участията на българските художници в различни културни и художествени форуми в Италия, като присъствието на България на Венецианското биенале и на международната изложба в Рим през 1911 г., организирана по случай 50-годишнината от създаване на италианската държава. В заключението са обобщени събраните материали, като се коментират актуалните параметри на проблема за българо – италианските културни диалози от края на XIX и първата половина на XX век.