Бивалици І. Бивалици ІІ - том 11

"Верините бивалици, от една страна, са обикновени, като на всяко дете и юноша. Същевременно са безкрайно лични и неповторими, защото са пронизани, стоплени и осветени от една впечатляваща чувствителност и индивидуалност още на тия години. То си е Божие подадине, ген го наречи, среда, семейна атмосфера. От двегодишна помни как седи върху зелената възглавница в тесния кабинет на баща й - историка професор (само там палели през зимата) и наблюдава домашните му пантофи. Ще се чуди що за работа е неговата и с детска безцеремонност ще го смъмре: "Татко Петко, ти нищо не аботиш, само четеш, пишеш и пушиш." (Впрочем, баща й чете и когато се храни на масата или върви по улицата.) Много по-късно, със себеирония ще разбере бащините занимания, защото и нея ще сполети същото: половин век да вади хляба си като чете, пише и пуши." Цанко Живков "Смешно, ама не весело", пише на входа на "Бивалици, втора част". Така, чрез обезателния си прозаически стил, книгата постоянно дисектира сектори от социалната тъкан (дали да не кажа - реже на парцали социалната черга?), за да се видят днес ясно страшните последици от социалната инженерия на комунистите. Разбира се, Вера Мутафчиева издирва остатъците от човещина и чрез няколко случки и образи на добри и почтени хора в дискретни паракритически репризи посочва към Доброто, но после сепнато добавя нещо от рода на, че било имало и добри случайности. А иначе - "тесния улей на живота", казва тя - "ония тягостни спектакли", когато унижават интелектуалните приноси на родния ти баща, а ти си осъден да мълчиш, за да не изчезнеш и казаното после за българина и липсата на самоуважение у него, и цитирането на любимия Софроний точно там - това трябва да се прочете. И после - личния план в интимно (напълно разрушено) и в трудово (твърде успешно) отношение - трябва да се прочете. "Работния ми живот", казва Вера Мутафчиева с право на гордост. Това трябва да се прочете. Трудното - в интимен, не в медицински план - зачеване, даването на живот в безлюбовна епоха, това трябва да се прочете; това е кулминацията, затуй следете физиологичния стил там, следете внимателно... Това трябва да се изучава." Ани Илков