Айлин

„На някого романът може да се стори краен заради ситуациите, в които част от героите попадат, заради морала, възгледите и религиите, които изповядват, заради думите, които си разменят. Друг може да открие шизофренична разнопосочност, депресираща тревожност, както и че в крайна сметка нещата няма как да не дойдат на мястото си. Освен ако вече не са там просто защото любовта и омразата, прегрешението и наказанието са в непрекъснато движение и заемат причудливи форми. Всеки би имал основание за вижданията си, зависи от способностите му да тълкува и усеща прочетеното. Още повече че на литературното поле всяка правота е условна. Важното е никой да не скучае - млади и стари.“ — Владо Трифонов