Апокриф за воаяжа на една овца от стадото на пастира

Любознателният читател на „Апокриф за воаяжа на една овца от стадото на пастира“ трябва веднага да бъде предупреден: книгата на големия актьор и общественик Явор Милушев безспорно има автобиографична основа, но не е традиционната автобиография на един толкова щастливо осъществен не само в артистичната си професия наш съвременник. Няма да намерим тук последователно, хронологически разгърнат автобиографичен разказ – от ученическите години, към трудния или внезапен професионален избор до зрялата възраст на равносметката.

Един интелектуалец представя своята версия за нашето минало, за големите събития на евроатлантическата история, за поуките от великото белетристично наследство – българско и европейско, създава богата на факти сцена, където отправя свои послания към съвременните българи. Панорамата наистина впечатлява. – Доц. д-р Веселин Методиев.

Всеизвестен и талантлив творец, проникновено възпроизвел ярки образи в българския театър и кино, но също писател, активен общественик и парламентарист. – Проф. д-р Андрей Пантев.

Чаровен и талантлив актьор, който донесе финес, благородство и европейски маниер в българското кино. Заниманията му като писател и човек в политиката затвърдиха впечатлението, че той не само на екрана представя интелектуалното начало, но и го внася в живота. – Пламен Масларов, режисьор.

С цялото разгръщащо се като пълноводна река повествование, виртуозно ползващ изразните си средства, авторът гради и свързва в единен поток спомени, родови предания, геополитически обобщения, размисли за националната съдба, паралелни разкази на общобългарската и евроатлантическата политическа история и на цивилизационните процеси от последните няколко века. Една книга призив да мислим и съпреживяваме света в цялата му пълнота и богатство. – Проф. д-р Михаил Неделчев.

Любознателният читател на „Апокриф за воаяжа на една овца от стадото на пастира“ трябва веднага да бъде предупреден: книгата на големия актьор и общественик Явор Милушев безспорно има автобиографична основа, но не е традиционната автобиография на един толкова щастливо осъществен не само в артистичната си професия наш съвременник. Няма да намерим тук последователно, хронологически разгърнат автобиографичен разказ – от ученическите години, към трудния или внезапен професионален избор до зрялата възраст на равносметката. Авторът е избрал съвсем различен подход.