Христоматия на пияницата

Херкус Кунчус е най-скандалният и провокативен съвременен литовски писател. Творчеството му е постмодерно par excellence: игра с културни интертекстове, еклектичен монтаж на исторически факти от европейската история и фикция, сюрреалистични сцени, естетика на абсурда, гротеска и даже жестокост създават индивидуалния стил на писателя, характерен за многобройните му романи. Прозата на Кунчус е истинско предизвикателство за читателите и литературните критици. Четенето на неговите книги изисква интелектуална подготовка и едновременно с това постмодерно ангажирана и толерантна гледна точка.

По-голямата част от човечеството винаги се e старало да заглуши гласа на разума. За тази цел едни използват кореноплодни култури, гъби, бейзболни бухалки, други безотговорно пушат или дъвчат. Може и едно-две денонощия да се държи главата във вряла вода, обаче от тази рецепта се възползват малцина. Не трябва да се подчертава отношението ни против спиртните напитки (имат се предвид силните хора). Дълговременните големи алкохолни натоварвания и даже претоварвания не са опасни за човека, както не са опасни нощните безчинства, сляпата любов и робският труд. Спиртните напитки все пак би следвало да се употребяват само сутрин, най-добре на разсъмване – по изгрев слънце, внезапно и в усамотение. Работата е в това, че когато пиеш в компания по тъмно, те може да предизвикат прояснение със съмнителна стойност или даже еуфория, затова не може да се гарантират внезапното затъмнение на разума и неадекватното мислене. Не стига това, ами едва прокрадналите се от подсъзнанието бълнувания може да бъдат моментално върнати от злонамерени приятели по чашка в управляваната от разума памет, а това е профанация на пиенето.