Антология на класическата мексиканска проза

Мексиканската литература оформя своя съвременен облик преди по-малко от столетие, между 20-те и 40-те години на ХХ век. Нейната самостоятелна история обаче започва поне век по-рано – още преди обявяването на независимостта на страната през 1821 г.

Настоящата антология е първият опит за последователно и пълноценно представяне на зараждането и развитието на мексиканската проза през този първи век от нейното възникване. В своите просвещенски дирения мексиканските творци ще поведат читателите през още неизследвани исторически лабиринти в нелекия път към осъзнаването на младата нация. Духът на позитивизма ще се изправи срещу едно традиционно и дълбоко религиозно съзнание и вътрешното преобразяване ще трябва да мине през модерното възприятие за заобикалящия ни свят. Срещата с лицата на първия век ще започне със запознанство с „бащата“ на латиноамериканската литература, автора на „първия роман на Новия свят“, Хосе Хоакин Фернандес де Лисарди. Редом с бележити фигури като Игнасио Алтамирано ще се появят забравени майстори на перото като Анхел де Кампо. Генерал Висенте Рива Паласио започва да пише своите разкази само десетина години преди вездесъщия Мануел Гутиерес Нахера, но в естетическо отношение тяхното творческо наследство ще се открие пред погледа като два бряга на една и съща река – разделени, но и неизменно свързани. Прозренията на западния свят отчетливо нахлуват в Мексико с творбите на малко познатия днес Ефрен Реболедо, но историческата динамика ги отхвърля, като не пощадява дори нововъведенията на широко известни творци като Амадо Нерво. В крайна сметка търсенията на пълноценен израз на мексиканската идентичност, разпокъсвана през своя „първи век“ от войни и диктатури, стават мост към по-единен свят, завещавайки ни история, която може едновременно да развеселява и да натъжава, но неизменно носи безценни послания.