И рибите заплакаха за Велко Кънев

България помни своите герои, но рядко определя някого като такъв. За Велко Кънев обаче няма съмнения. Безспорно той е един от най-популярните и най-обичаните актьори у нас.

Мистичният аспект на причината за написването на тази книга е случайната ми среща с Велко Кънев на площада пред Народния театър. Беше се върнал от поредно лечение в Германия и говореше тихо с дрезгав глас. Качихме се в гримьорната му в театъра, за да поговорим. Тогава ми разказа за децата, болни от рак в германската болница, които развеселявал с импровизации. Напомних му, че бяхме обсъждали желанието ми да пиша книга за работата му в театъра и киното. Бяхме отложили няколко пъти разговора за по-ненатоварено за него време. Каквото никога не дойде. Отново трябваше да отложим за дните, когато оздравее. И те не дойдоха.След неговата смърт трябваше да изпълня обещанието си. Без него писането се превърна в нещо като детективско разследване. Срещах се с негови приятели, с хора, които бяха влезли в живота му, с колеги, с които беше работил и като актьор, и като режисьор. Така се събра книга, която може и да изненадва с представянето на Велко Кънев в неочаквани и малко известни ситуации, които обаче го разкриват автентично и запомнящо.