Насаме със Саавската царица

„Насаме със Саавската царица” е книга-признание. Признание, преклонение, възхита на поета Вили Тодоров към една поетеса. Вили Тодоров провежда своя разговор с вдъхновилата го поетеса, като резултатът са 18 прекрасни стиха, които няма да оставят безучастни читателите. Те ще усетят цялата енергия, която преминава през докосналите се светове на двамата поети, пред и зад римите и провокацията на идеите.

Когато четете „Насаме със Саавската царица“ от Вили Тодоров, погледнете се в огледалото и ще се озовете във... „Вили и Огледалния свят“ – моля да ми прости Луис Карол за плагиатството с неговата Алиса, потънала в своята паралелна вселена. Имаме двама поети: Андромаха (Белла) – музата Вили Тодоров – посетеният. Може да се каже по Висоцки, че музата тихо го е посетила и си е тръгнала, но... може и да е поостанала... Все пак са си поговорили. Като Смирненски с Дявола, с който са пили горчиво кафе, като Йезавел с Ахав. Като поет с една „гола и боса“ – защото гълъбите ходят боси, предизвикателната, с която иска да си каже „наздраве“ вместо „амин“. И двамата не искат да си наливат сами горчиво вино... И с цялата енергия, която минава през техните докоснали се светове. Пред и зад огледалото и неговите отражения. Пред и зад римите и провокацията на идеите. През и след „Здравей, многолика!“, както казва той.