Светлината, която не виждаме

Ново издание на отличения с „Пулицър“ роман на Антъни Доер.

Опияняващ бестселър за сляпо момиче от Париж и млад немски войник, чиито пътища се преплитат в окупирана Франция по време на Втората световна война.

Превод: Пламен Кирилов; Дизайнер на корица: Фиделия Косева.

Мари-Лор живее с баща си в Париж, близо до Националния природо-исторически музей, където той работи като главен ключар. Когато е на шест, Мари-Лор губи зрението си, а познатият ѝ свят се превръща в тайнствен лабиринт, изпълнен с опасности. За да ѝ помогне, баща ѝ измайсторява миниатюрно копие на квартала и я кара да наизусти пътищата около дома им. Скоро обаче нацистите окупират френската столица и двамата бягат в красивия крайбрежен град Сен Мало, където намират убежище в къщата на свой тайнствен роднина, която става и гнездо на Съпротивата. Вернер Пфениг отраства в сиропиталище в бедно миньорско градче в Германия. Един ден той и сестра му Юта откриват старо радио. Седмица по-късно Вернер вече може да го сглобява и разглобява със затворени очи. Радиотехниката се превръща в негова страст, но и в надежда за избавление от предопределената участ да работи в мините. Вместо това талантът му го обрича на изпълнено с насилие обучение в елитна нацистка академия, а след това е изпратен на фронта, за да засича вражески радиопредавания. Мари-Лор и Вернер не се познават, но радиовълните отдавна са свързали животите им и е въпрос на време да се срещнат. А в сърцевината на тяхната страшна приказка лежи още една тайна. Бащата на Мари-Лор е спасил от падналия Париж не само дъщеря си, а и най-ценния диамант на света, най-свято пазеното притежание на музея, обгърнато в легенди за вековно проклятие. И един настървен и жесток нацист е готов да преобърне Европа, но да го открие. В обречения на разруха Сен Мало се пресичат пътищата на тези, които не виждат светлината. За да изгрее новият ден на изкуплението.