Послепис

„Призвана за лекар, но родена да бъде поет. Огняна Свилина (д-р Каратепелиева) беше в равна мяра и двете – защото не може да пристъпиш в човешката душа, ако не си поет. Опитомяваше страховете ни, успокояваше размирните ни умове, лекуваше кървящите ни сърца... Прави го и сега. С последните си стихове.“ София Несторова За автора Огняна Свилина е родена в Свиленград през 1942 г. След като завършва медицина, работи няколко години в психиатричния диспансер в Хасково. Тогава издава и първата си поетична книга – „Дишат мигове“ (изд. „Народна младеж“, 1971) – под псевдонима Огняна Свиленова. Създава семейство в Пловдив, където живее до смъртта си през април 2015 година. През 80-те пребивава три години в Куба, където се запознава отблизо с латиноамериканската литература, впоследствие публикува в българската периодика преведени от испански стихове на много поети от Латинска Америка. След завръщането си в България подготвя и издава втората си книга – „Голямата обител“ (изд. „Хр. Г. Данов“, 1990), под променения псевдоним Свилина. Третата й стихосбирка – „Богохраними“ – е публикувана от издателство „Летера“ през 2014 година. Работи като психиатър до 70-годишна възраст.