След катастрофата

„Хората, неспособни да забравят и да продължат напред, накрая стават непоносими за останалите“, казва един от героите. Но съществува ли изобщо възможността да продължи напред за едно момиче, загубило най-близкия си човек? И можем ли да погледнем към бъдещето, ако не сме изяснили миналото?

В романа са вплетени действителни факти, персонажи и съществуващи официални документи.

27 март 1980 г. Северно море. Йони и най-добрият му приятел Трюгве тъкмо са кацнали на нефтената платформа „Александер Шелан“, за да прекарат там нощта, преди всеки от двамата да поеме към работното си място. Но съдбата е решила друго.

Съпругата на Йони Астрид и дъщеря му Марита са у дома, когато научават за преобръщането на платформата, което ще се превърне в една от най-големите промишлени катастрофи в съвременната норвежка история, при която загиват сто двадесет и трима души. Романът проследява живота на семейството в последващите години и опитите им да продължат напред. Докато Астрид се опитва да превъзмогне травмата, Марита става все по-решена на открие истината за злополуката и за случилото се с баща ѝ. Това е началото на дълъг процес на търсене на отговори, предизвикан от внезапната загуба.