Кратка история (602 г. - 769 г.)

Превод от руски и коментари: д-р Николай Иванов Колев

Сега е уместно да разкажем за така наречените уногундури и българи, за тяхната земя и тяхното политическо устройство.

Отвъд Меотидското езеро, край река Куфис, където в древността обитавал българският народ, се намира тъй наречената Велика България. Там били и котрагите, едноплеменни с тях.

При Константин, който починал в западните области, Кроват, владетелят на споменатите по-горе народи, умрял и оставил петима синове. На тях заръчал никога по никакъв начин да не се отделят един от друг, а пребъдвайки в единомислие, да запазят властта си.

Но малко след неговата смърт, пренебрегвайки бащиния завет, те се разделили и всеки си поделил за себе си част от народа, намиращ се под негово подчинение.

Първият от тях, наречен Баян, като останал верен на заповедта на баща си, и до днес обитава бащината земя.

Вторият, наречен Котраг, преминал река Танаис и се заселил срещу по-стария си брат.

Четвъртият, след като преминал Истър, се заселил в Панония, която тогава била под властта на аварите, установявайки се сред тамошния народ.

Петият отишъл в Пентаполиса на Равена и станал поданик на ромеите.

Третият от тях, наречен Аспарух, преминал реките Данапър и Данастър и се заселил близо до Истър, на място изключително удобно за обитаване, наричано на техния език Онгъл. Защото то било защитено отзад, откъм запад и север, с блата и реката, а отпред и откъм юг – със стръмнини и труднопроходими места.

След като те били разпръснати и разпределени на много части, хазарите, излезли от страната Берилия, разположена при Сарматия, покорили първия брат Баян и хората, които били с него, и ги превърнали в данъкоплатци до ден днешен.

Когато Константин научил, че този народ е разположил становете си при Истър и опустошава земите под ромейска власт, той прехвърлил войска в Тракия, въоръжил и флотилия и потеглил срещу тях.

Българите видели многобройната ромейска конница и флот и, обзети от страх поради изненадата, се оттеглили в укрепленията си. Там останали четири дни. Поради непристъпността на мястото ромеите не могли да започнат сражение. Това окуражило българите.

По същото време императорът заболял от подагра и, страдайки тежко, отплавал към Месемврия за лечение. Наредил на военачалниците и войската да продължат обсадата и да нанесат колкото може повече вреди на противника. Но се разнесъл слух, че императорът е избягал. Обезпокоени от това, ромеите започнали безредно отстъпление, без никой да ги преследва. Когато българите разбрали това, настъпили решително след тях. Мнозина били убити, а други ранени. След като достигнали Истър при Варна, близо до Одесос, и стигнали до равнината зад него, българите видели местност, добре укрепена и защитена от реки и непроходими места, и се установили там.

Подчинил съседните славяни и едни поставил срещу аварите, а други срещу ромеите. След това, усилил се и укрепнал, той опустошавал областите и градчетата на Тракия. А императорът, виждайки това, бил принуден да сключи договор с него и да плаща данък.