70 въздишки любов

Написах тази книга с уважение към любовта и с уважение към вас, читателите на поезия. Не съм модерен автор, мисля така, защото пиша, както пишех преди 20, и преди 50 години. Така и обичам. И не качвам стихове във Фейсбук, не съм фен на социалните мрежи. Виждам, чувам и общувам с познатите си лице в лице. Така и обичам. Харесвам мъжкото ръкостискане при среща и още целувам ръка на дамите, с искрено уважение. Така и обичам. Живея с тръпката на днешния ден, колкото и неизмеримо бурен, съкрушителен в неизвестността си, побъркан от алчността на нови войни, на нови страхове. Така и обичам. Вярвам, че поезията все още е изкуство, в което човек намира височината и достолепието на Бог и начина да се докосне до възможното съвършенство в простодневието си. Ако има сетива за това, разбира се. И както обичам, така и пиша. И благодаря, че перото ми още няма нужда да пробива с болка окото ми, за да паша това. Дори с любов.