Нула време

„Нула време“ е роман за безсмислието, но и за винаги наличния смисъл. Една книга – утеха за крехкия човек с неизброимите му стремежи, с честата липса на вяра в себе си, с непрекъснатото усещане за безпътица. Книга за възможността животът да бъде друг, по-добър. Роман, който пренарежда и доизмисля митове, приказки, суеверия, вярвания и очаквания с една основна мисия: да промени Човека, да го преобърне откъм доброто; откъм безкрайната любовна среща. Всъщност Николай Табаков ни представя своеобразна възхвала на любовта, чрез която светът се пренаписва, за да се превърне в място на светостта и светлината.

„Нула време“ не се чете за нула време. Просто времето на прочита е притегателно неусетно. Пред изкушеното читателско око се взривява феерия от образи, галерия от „чешити“, калейдоскоп от цветни обикновени, редови личности, та до самия край на романа, който ни обдарява с усещането, че и в най-незабележимия човек има собствен космос, съизмерим с истинския в тайнствата на човешката неповторимост.

Малкият град оживява в „Нула време“, където мисълта за смисъла на живота и битовите дребнотемия съжителстват в необявено примирие, откровеният смях не страни от трагичното, а тъгата и болката търсят в смеха бягството от своята неизбежност.

Колоритният език, говорим и мисловен, тръпката на истинното и автентичното увличат от първия до последния ред.