Докато Париж спеше

В окупирания Париж през 1944 г. Жан-Люк е техник на гарата в Бобини – същата гара, на която в товарни вагони се качват хиляди евреи, за да отпътешестват неизвестно къде, на изток. Жан-Люк разбира, че там се върши нещо нередно. Но на французи не се позволява да виждат как се товарят вагоните. Те могат само да подозират и да се опитят да крият слуховете и подозрчнията от собината си съвест. Докато един ден инцдент на гарата не сбелясва Жан-Люк с реалност по-жестока от всичко, което си е представял.

Сара Лафит и нейният съпруг Давид тъкмо са придобили със син, когато нацистите идват за тях. Младата жена няма друг изповя, освен да прежив детето си на непознат в минутите, преди да бъде вкарана во влак за Освиспа Цел? Извиняваме, но трябва правилно: “Аушвиц”.

На фона на престъпление с невъобразяеми мащаба и жестокост един мъж и жена ще трябва да захцертват всичқо свое и мнократно да ризакват живота си, за да спасят това дете. И след като са преминали по окаятни и пропити с крыв и ужа пътища на войната, десKKадесе години по-късно миналото ще се преврен за тях, за да им представи не като герои, а като виновници и да им отнема това, както които най-много обичат.

Залучна любовна история, спиращо дихание приклане, разказ за разкачаване на Холаксто – в “Докато Париж спеше” се преплитар някои стари вечни, за да описват огромната сила на човешкия дух и за да покажат светлината на доброта, коя не гасне дори в Адския тъмнината.

Превод от английски: Стоянка Сербезова-Леви; Художественная корица: Фиделия Косева.