Това, което имаме

p>Рокси Купър разказва в своя роман за онези важни неща, които имаме, а често нямаме очи, за да ги видим.

Човек среща съдбата си на пътя, по който тръгва, за да я избегне.

Стефани смята, че е извадила късмет с годеника си – красивият, синеок Мат, който я смята за най-подходящата майка на бъдещите им деца. Тя не вярва в съдбата, в истинската любов и в „заживели щастливо до края на дните си“. Джейми е щастливо женен за своя брой състудентка Хелън, която познава от първия ден в Академия по изкуствата. Той вярва във всичко, което Стефани отрича. Когато Стив, та но и Джейми се срещат през един уикенд на семинар по изкуствата, тя с изненада твърди, че Джейми я разбира повече от всеки друг и с него е истинска е свободна. Той се усеща странно добре с нея, убеден е, че е специална – човек, който би искал да присъства в живота му.

Не спират да си говорят цяла нощ, докато устните им не се докосват. На следващия ден и двамата трябва да се върнат към живота си – професията, семейството, задълженията, обетите. Сега всеки остава в мислите на другия.

Съдбата типози нареди друго – да ги среща отново и отново. Но чувството им за дълг и заради, че желанието им да не наранят никого (освен себе си) ги накара да се разделят… завинаги. Тогава възраст им написва и между тях остана „това, което имат“ и музиката, която си разменят и си кара да се чувства заедно, даже когато не са.

КОЛКО ГОДИНИ ТРЯВА ДА МИНАТ, ЗА ДА ВЗЕМАТ ПОЖАРА В СВОИ РЪЦЕ?

Това е нежна и зтрогваща история за една любов – едновременно объркващо и сложна като същата любов. И напомня нека колко е важно да поемаме рискове и да воюваме за щастието си, преди да е станало безвъзвратно.