Чакай и се надявай

„Текстът се съдържаше като част от документалния роман „КБ“ (2011). Интересът към превъплъщенията, които могат да сполетят един уж завинаги фиксиран текст, възможността на различни „кодове“ за прочит, които времето наслагва и сякаш променя вече написаното, ме накараха да го публикувам като самостоятелно издание.“ – Иво Милев

Текстът на тази книга е на едно шестнайсет-седемнайсетгодишно момче. Неговото намерение е било още тогава да напише своите житейски мемоари, както ги нарича. Изменчивостта и несигурността на спомена са първият проблем, пред който се изправя, но не единственият. Множество случки и събития ще го отклоняват от намерението му и сами ще се превръщат в спомени. Сюжетът се движи между възможностите на едно разтрогнато и отново намерено приятелство, една несподелена и друга разрушена любов.

Действието се развива в кратък отрязък между февруари и юли 1988 г., последната преди една преломна за автора, България и света година. В този смисъл тези „спомени“ представляват документ на времето.

***

Из „Чакай и се надявай“: „Множество бележки, натрупани в чекмеджето ми, дневниците ми, моите писма, които, преди да изпратя, старателно преписвам и скътвам своя екземпляр, трупащ документи, както катерица – зимнина: това съм аз в навечерието на своето начинание. Начинание, за което се изискват години, начинание, изложено на риска на моето несигурно съществуване… Може ли подобно начинание да оцелее в собствената си неизвестност, или в това е неговият смисъл, лека-полека да оцелява заедно с мен, аз да оцелея с него, като спасителен пояс, който предвидливо си надявам, като провизии в килера на грижлив стопанин, като бъчви с херинга и лимони, които моряците складират в трюма за предстоящо плаване, в крайна сметка моята екипировка; аз съм безсилен, но добре екипиран.“

***

За автора: Иво Милев (р. 1971) е автор на документалния роман „КБ“ (2011), биографичните книги: „Животът и смъртта на Людмила Живкова“ (2018, 2022), „Тодор Цонев. Художникът в сянка“ (2018), „Илия Бешков. Биография“ (2021), „Владимир Димитров – Майстора. Биография“ (2022), „Алеко Константинов. Das Wunderkind“ (2024) и др.